Отглеждане и обработка на тютюн

Производство и обработка на тютюн

Отглеждането на тютюн на територията на Област Благоевгард има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви, характерни за някои от общините в областта, тази култура се явява основна за населението и е в основата на традиционния му поминък. Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури. Благоевградска област е на второ място в страната след област Кърджали по производство на тютюн. Пиринският (Струмско-Местинският) район обхваща долините на реките Струма и Места. В него се намират около 25% от площите и се добиват около 26% от тютюна в страната. В района се отглеждат основно сортовете “Басма”, ”Неврокоп”, “Рила” и други местни сортове. Преработката на добития тютюн се извършва в Благоевград, Дупница и София. Община Сатовча е най-големият производител на тютюн в Благоевградска област.

Отглеждане и обработка на тютюна

Тютюнът е сравнително трудоемка техническа култура. Процеса на отглеждане преминава през няколко етапа.

Обработка на почвата – процеса започва почти веднага след прибиране на продукцията.

Торене

Производство на разсад

Отглеждането на тютюна обхваща два периода - производство на разсад и отглеждане на полето след разсаждане. Подготовката на участъка за разсад започва през есента с дълбока оран и наторяване.

Разсаждане

Оптималният срок за разсаждане на ориенталските тютюни е от края на Aприл до края на Mай. При ранното разсаждане, узряването на листата, брането и сушенето протичат в най-благоприятното време. Тютюнът разсаден през юни в повечето случаи дава по-нисък добив и качество.

Оптималната гъстота на разсаждане се определя от сорта тютюн.

Бране, низане и окачване

Получаването на сух тютюн с високо качество зависи преди всичко от производството на висококачествена и съдържателна суровина от нивата, брана в техническа зрялост. Признаците на техническата зрялост при ориенталския тютюн се изразяват външно с общо просветляване и появяване на светло кафяв ръб на петурата и подгаряне на върха. Характерно за технически зрелите листа е, че те са завършили своя растеж, стават по-плътни и се откъсват от стъблото леко, без обелване на кората. Набраният и добре подреден тютюн се транспортира до мястото на низане.

Сушене и съхранение

Съществуващата сушилна база за ориенталски тютюн се състои основно от обикновени палатки с дървена конструкция покрити само отгоре с полиетилен. В тях низите се разполагат обикновено на един етаж и сушенето зависи изцяло от климатичните условия, което не винаги гарантира високо качество. Основно изискване при разположение на сушилните върху терена е низите с тютюн в тях да са ориентирани в посока север-юг. Неспазването на това условие води винаги до забавяне на сушенето и влошаване на качеството.

Сушилните не трябва да бъдат разположени на ветровити места, където съществуват въздушни течения, на сянка под дървета или сгради. Трябва да се използват закътани места, като се осигури по възможност ветрова защита.

Първите опити за обработка на тютюн в района на Горна Джумая /днешен Благоевград/ се правят в периода 1914–1917 година. Значително развитие на тютюнопреработването в този край се постига след 1944 година. През 1947 г. в съответствие със Закона за държавния монопол се създава Български държавен тютюнев монопол като единно предприятие по тютюна и тютюневите изделия. Клон Горна Джумая започва своята дейност на 01.01.1948 г. и функционира до края на 1953 г. като едно от 20-те предприятия за манипулация и ферментация на тютюн в страната. През 1960 г. се създава ДП „Тютюнева промишленост” – Благоевград. Две години по-късно е построена фабрика за производство на цигари без филтър и предприятието е преименувано на ТК „Пирин”. През 1993 г. Стопанско обединение „Булгартабак” се преобразува в „Булгартабак-Холдинг” ЕАД и 22 акционерни дружества с държавно участие, едно от които е „Благоевград–БТ” АД като правоприемник на ТК „Пирин”.

Галерия