Добив на въглища

Добивът на въглища в България датира от средата на XIXвек. Промишленият добив обаче започва едва след Освобождението. През 1879г. в Мошино /сега квартал на Перник/ са добити първите 914т. В началото на XXвек се разработва и Бобовдолският, а по-късно и Черноморският, Пиринският и Балканският басейни. Преди Втората световна война се добиват годишно около 2,2млн.т въглища или около 352кг/жител. През този период се добиват главно кафяви въглища /около 90% от цялото добивано количество/.

След Втората световна война добивът на въглища се развива с бързи темпове, поради индустриализацията на страната. Основната част от въглищата се добиват по открит способ, което предизвиква драстични нарушения на околната среда и ограничава до минимум обработваемите площи. През последните 30 години добивът на въглища се задържа на около 30млн.т.

Въглищата са изкопаеми горива, извличани от земята чрез открит способ в т.нар. кариери или чрез подземен способ – в мини. Те представляват запалима черна или кафеникаво-черна седиментна скала. Основните елементи, изграждащи въглищата са въглерод, азот, кислород и водород. В по малки количества са сярата и фосфора, както и различно количество минерални примеси (пепелно съдържание).

С най-голямо значение са лигнитните въглища. Запасите им са около 91% от общите запаси на въглища. В тях могат често да се намерят доста големи останки от дървета, клони, листа и други органични останки. Съдържанието на въглерод е ниско, около 50-55%, а на кислород, азот, водород и сяра е високо. Пепелното съдържание е високо - до около 50%.

На територията на област Благоевград основното находище на лигнитни въглища е мина “Канина” в община Гоце Делчев с 4,6 млн.т. запаси.

Друго важно находище в областта е находище на кафяви въглища в т.нар. Пирински басейн, разположен в землището на село Брежани, община Симитли (със запаси 23 млн.т.).

Галерия