Икономика

В икономиката на Благоевградска област са застъпени почти всички отрасли на Националното стопанство. Изключително многообразни са факторите, определящи развилите се във времето различни икономически дейности, локализирани на територията на областта.

Промишленост
Промишлеността заема значимо място в стопанските дейности на областта. Нейните отрасли формират 49,7 %  в общо реализирания продукт в Благоевградска област. В индустрията са ангажирани 30,5 % от всички заети лица в областта.

Структуроопределящи отрасли на промишлеността в областта са:
- Хранително-вкусовата промишленост, чиито фирми формират преобладаващата заетост в областта. В края на 2001 г. 824 са активните стопански субекти с обект на дейност – производство на храни и тютюневи изделия, което е 31% от активните субекти в промишлеността. Основната специализация на областта е основно в преработката на животновъдна продукция, преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, тютюневи изделия, производство на алкохолни изделия. Хранително-вкусовата промишленост е един от перспективните отрасли на областната икономика, с висок експортен потенциал.

- Шивашката промишленост, която придоби особено значение за икономиката на областта в последните години. Активните субекти в края на 2001 г., занимаващи се с производството на шивашки изделия са 739 или 27.8% от общия им брой в промишлеността. Преобладаващата част от тях са малки и микрофирми. Характерно за този отрасъл е участието на чужди инвеститори (гръцки, германски, френски), които създадоха нови собствени или смесени предприятия в областта. Редица от тези фирми са конкурентноспособни и произвеждат висококачествена конфекция, трикотажни изделия, бельо за износ. Цеховете на шивашката промишленост, основно гръцки, са над 500 и са пръснати в голяма част от градовете и селата на цялата област. Развитието на шивашката промишленост и преобладаващото влагане на чужди капитали именно в това производство е свързано с наличието на евтина работна ръка, липсата на изисквания за първоначална квалификация на основната част от заетите лица, транспортно-географското положение. Поради относително ниските инвестиции, които са вложени за неговото развитие, отрасълът е много лесно мобилен, и с нетрайни перспективи за развитие в общините на областта. Гръцките цехове предоставят работа на ишлеме, несигурна, временна, която бързо може да се изнесе от района. Това налага да се търси алтернатива на това производство в перспектива.

- С важно стопанско значение са добивът на въглища /кафяви и лигнитни/ и строителни материали. Полупланинският и планински релеф в преобладаващата част от областта създава добра суровинна база. Богатите и разновидни горски масиви осигуряват дървесината за дърводобивната и дървопреработващата промишленост, а от там и целулозно – хартиената промишленост.

- Дървообработването и мебелната промишленост формират друг важен сегмент на областната промишленост. Развитието на отрасъла се базира на използването на местни суровини и е с перспектива.
Регистрираните активни субекти в края на 2004 г. са 596 или 22 % от общия брой на активните субекти в промишлеността. Преобладаващата част от фирмите са микрофирми.
Отрасълът е с подчертан експортен потенциал, независимо че не всички фирми достигат изискванията за качество на европейския пазар. Голяма част от фирмите работят като подизпълнители на чужди компании или произвеждат полуфабрикати за износ. Суровините и полуготовата промишленост се изнася главно за Гърция и Турция. Мебелите имат пазар във Великобритания, Холандия, Германия, Дания.

- Металолеенето, производството на метални изделия и машини е предмет на дейност на 278 активни субекти, регистрирани в областта.
Поради силната криза в отрасъла машиностроенето вече е със силно намален обем на участие в областната промишленост. Основната специализация е в производство на метални конструкции и детайли и металолеене.

- Електронната и електротехническа промишленост бележи траен спад и практически е сведена до минимално присъствие в промишлената структура. Основните фактори за това са свиването на пазарите, липсата на инвестиции и нови мениджърски умения и ноу-хау.
Основните производства на електрониката и електротехниката са представени основно с радиоелектронна и съобщителна техника.

- Промишлеността за строителни материали основно е представена от добива и преработката на мрамори, гнайс, травертин, производство на тухли и циментови изделия, дограма и др. Мрамори се добиват на много места в областта Сандански и с. Копривлен (община Хаджидимово), Петрич, община Струмяни и т.н. Произвеждат се основно заготовки и полуфабрикати, но и някои завършени изделия.

- Кожаро-кожухарската и обувна индустрия, производството на хартия и полиграфия, производство на пластмасови изделия, фармацевтичната промишленост и др. са друга част от промишленото развитие на областта.

Туризъм
Туризмът на територията на областта е основен отрасъл  на  икономиката ѝ. Прекрасната природа на 10-те планини с принебесни върхове, кристални езера, заоблени била и просторни планински поляни, живописните долини и котловини на Струма и Места с мрежата от десетки  притоци, южната земя, от която бликат безброй топли и студени минерални извори, са изключителна предпоставка за развитието му. Не по-маловажни са благоприятните климатични условия за целогодишен отдих и туризъм,  крайграничното местоположение, богатото културно-историческо наследство, националните и международни прояви, организирани от общините и висшите учебни заведения.

След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развитата хотелска база. Основните туристически локализации на територията на областта са: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната – с прилежащите към общината природни и културно-исторически забележителности в Пирин, Рожен и гр. Мелник; община Банско с гр. Банско – ски курорт от  международно значение с най-добрата хотелска инфраструктура за зимен и летен туризъм и гр. Добринище – балнеокурорт от регионално значение; община Разлог със СПА център “Катарино”, със селата Баня и Добърско, резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” и курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда с курортните местности “Семково” и “Трещеник”; районът на  Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани и районът на Благоевград с  привлекателния вид на града, с богатата база за културен, фестивален и конгресен туризъм, с минералната вода, ски базата в м. “Картала” и  близостта до Рилския манастир и природния резерват “Парангалица”.

На територията на областта има многобройни природни забележителности и красиви планински местности, много археологически, исторически и  културни паметници, които предизвикват интерес, но туристическият им потенциал все още не е оползотворен.

Край Белица се намира най-големият природозащитен проект на Балканите – Центърът за реадаптация на танцуващи мечки, съвместен проект на две от най-големите фондации в Европа за защита на природата – “Четири лапи” и “Бриджит Бардо”.

Планините Пирин и Рила са с най-добре развитата туристическа инфраструктура в областта и страната. 

Селско и горско стопанство
Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. През 2004 г. общият размер на използваемата земеделска площ в областта възлиза на 168 843 ха, което представлява 23% от използваемата земеделска площ в Югозападния район за планиране и 3,2% от общата земеделска площ в страната. През 2004 г. използваемите площи на територията на областта нарастват с 2,1% спрямо 2003 г., което свидетелства за преодоляване на негативната тенденция за намаляване на използваемата земя, установена в периода 2001-2003 г. В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи и ливади – овощни градини, които заемат 69% от използваемите площи, обработваемата земя обхваща 28%, а трайните насаждения – 3%. Високият дял на естествените ливади и сравнително малкото обработваеми площи се определя от преобладаващо планинския релеф на област Благоевград.
Най-голям дял в структурата на обработваемата земя в област Благоевград заемат площите с технически култури (29,2%), зърнените култури обхващат 23,8%, зеленчуци и цветя се отглеждат на 20% от обработваемата земя, ливадите и маслодайните култури заемат съответно 1,8% и 0,1% от обработваемата площ, 25,1% е делът на угарите.

- Растениевъдство
Специализацията на областта в растениевъдната продукция на страната се определя от производството на тютюн (20.1% от националното производство през 2004 г.), картофи (9.5%), домати (5.3%), праскови (16.1%), грозде (8.3%).
Площите, засадени с ориенталски тютюн през 2004 г. са 60 хил.дка. Според специфичните условия за обработка на площите, климатичните условия и традициите в производството на тютюн, най-добри условия за неговото отглеждане има в общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово.
Зеленчукопроизводството е специализирано подчертано в ранно производство. Със зеленчуци са заети около 100 хил.дка. Най-добри условия за ранно производство на домати и пипер има в Санданско-Петричкия район.
Картофите заемат около 40% от дела на зеленчуците. С най-добри условия за отглеждане на картофи и създаване на поминък на населението са общините Якоруда, Банско, Белица и Разлог.
Традициите в животновъдството дават своето отражение и върху структурата на растениевъдството, което до известна степен е ориентирано към производството на суровини и зърно за фураж. Фуражните култури заемат около 110 хил. дка от обработваемата земя и са важен фактор за развитие на животновъдството. С най-голямо стопанско значение е люцерната, която е разположена по поречието на река Струма и притоците, а така също и в останалите по-равнинни райони. За по-слабите почвени типове е препоръчително да се отглеждат едногодишни житно-бобови култури – еспарзета, грах, фий и други.
Овощните градини заемат около 65 хил.дка. Основните овощни видове са праскова, череша и ябълка.
Лозовите насаждения през 2004 г. са върху 59 хил.дка и са концентрирани в по-големи масиви по поречието на р. Струма. Преобладават главно винените сортове, които са около 49 хил.дка. Изхождайки от традициите на този отрасъл в областта, най-подходящи за отглеждане са винените сортове “ Каберне” и “Мерло”, като се запази производството на световно известния сорт “Широка мелнишка лоза”.

- Животновъдство
Значителният по размерите си горски фонд, който притежава областта, е важна предпоставка за развитието на животновъдството и определя този отрасъл като изключително перспективен за редица общини.
Делът на отглежданите в област Благоевград селскостопански животни към 01.01.2001 г. спрямо общия им брой за страната е, както следва: говеда – 4,6 %, крави – 4.7%, овце – 5.50 %, свине – 3.6 %, кози – 8.3%, коне –8.5%, пчелни семейства – 2, 6 % и птици – 1.4 %.
За изминалия десетгодишен период е отчетено намаление на почти всички групи животни, с изключение на кравите. Най-силно е намалението на броя на овцете (чийто брой понастоящем е около 44% от този през 1989 г.), броят на свинете (съответно 42%), на птиците (70%).
През последните години се наблюдава едно съживяване на отрасъла, особено при говедовъдството, което има тенденцията да достигне равнището на развитие от края на 80-те години.

- Горско стопанство
Общата площ на горския фонд на територията на Регионално управление по горите Благоевград е 346 694 ха. От общата площ на горите в района 62 % от нея е заета с иглолистна  растителност с преобладаващо участие на белият и черният бор и 37% са широколистните гори предимно бук, дъб, топола, кестен и др.
Общият дървесен запас на горите в района възлиза на 52 452 000 м3. Средният запас на хектар е 159 м3, а средният годишен прираст е 2,89 м3. Общият годишен прираст възлиза на 1 049 040 м3. По тези показатели РУГ - Благоевград се нарежда на второ място в страната. През последните години се нормализира ползването на дървесината като средно-годишното ползване е 91% от предвижданията на Лесоустройствените проекти и само 1% от общия дървесен запас на горите.
Ежегодно за възпроизводство на горите, наред с приоритетното естествено възобновяване на горите се залесяват около 7000 дка. нови гори. В изкуствените залесявания се използват над 30 дървесни вида като чувствително се е увеличил делът на залесяване с широколистна растителност. За задоволяване на нуждите на Държавните лесничейства с фиданки на територията на РУГ има обособени 40 бр. разсадници с обща площ 1400 дка. Те произвеждат 31 млн. фиданки от 35 дървесни и храстови видове.
Средната възраст на горите в района е 47 години, което определя като основно приоритетно мероприятие извеждането на отгледните сечи, при което ще се добие средна и дребна иглолистна дървесина. Средногодишно добивът от отгледни сечи е 47% от размера на общото ползване.
Територията на горския фонд се простира на територията на 10 планини, между които Рила, Пирин, Беласица и др. В състава на РУГ - Благоевград са включени 17 Държавни лесничейства, които извършват управлението на горите, тяхната охрана, проектиране на мероприятията и контрол върху дейностите в горския фонд на горските акционерни дружества.
На територията на горския фонд са обособени 8 бр. резервати и 2 Национални парка “Пирин” и “Рила”. Тези територии са характерни с богатата флора и фауна и атрактивен релеф. Тук се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, от тях защитени растения 51 вида, растения включени в Червената книга на Р. България, 101 вида, лечебни растения 58 вида и т.н. В границите на Национален парк “Пирин” има изградени 8 хижи и 5 заслона с общ капацитет 1100 легла.
Освен тези защитени територии на територията на РУГ - Благоевград има 107 342 ха гори обособени като гори със специално предназначение.
Със своето географско положение, релеф, наличната растителност и подходящите климатични условия благоприятстват развитието на популациите от различни видове дивеч. По таксационни данни в района обитават постоянно около 300 бр. благородни елени, 1500 диви свини, над 3000 сърни, 300 диви кози, 200 муфлона, 117 мечки и 540 глухара. Обект на международен ловен туризъм са Държавните лесничейства Сатовча, Симитли, Разлог и Места, в които има изградени редица ловно-стопански съоръжения и подходяща леглова база.
Средно-годишното ползване на дървесина на територията на РУГ - Благоевград възлиза на 380 000 м3 стояща маса. Около 3% от тази дървесина е предназначена за износ, 17% от нея се обработва от цеховете, изградени в Държавните лесничейства, а останалата част се ползва от местни дървопреработватели и местното население.