История

Благоевградска област има богато историческо минало от праисторически времена до наши дни. Античността е белязана с  останки от Римски град /I – III в./ под днешния гр. Сандански; гр.Нейн/ I -  III в./ близо до с. Долна Градешница, община Кресна; Римски град/I  - III в./ в м. “Рупите”, близо до гр. Петрич и Никополис ад Нестум/I - VI в./ в община Гърмен.  В Благоевград и  в землищата на почти всички селища съществуват многобройни ярки следи от древните траки, римляни и гърци.

Най-малкият град в България – Мелник, е истинска съкровищница на археологически, архитектурно-художествени и исторически паметници от Средновековието и Възраждането. Богата илюстрация на Средновековието са и Роженският  манастир, църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско и останките от Самуиловата крепост край с. Ключ, строена в края на Първото българско царство. Възраждането е оставило ярки дири на територията на областта в развитието на занаятите, в строителството на къщи, църкви и метоси,  в създаването и утвърждаването на културно-просветни и художествени центрове. Добре запазени и поддържани са архитектурните резервати Ковачевица и Долен и много къщи, днес паметници на културата, в Разложки и  Гоцеделчевски район и много църковни храмове. В Мелник и Банско възникват художествени средища на зографи, резбари и строители, които влияят плодотворно върху художественото мислене през Възраждането. Наследството им се нарежда сред най-значимите постижения на народния гений. Мелнишкото художествено средище и  Банската художествена школа са едни от най-ярките проявления в историята на българската култура.

В гр. Банско са родени родоначалникът на  Българското възраждане Паисий Хилендарски, видният възрожденски книжовник, църковен и просветен деец Неофит Рилски, създателят на Банската художествена школа и плеяда представители на школата и  участници в националноосвободителните борби. Банско е родно място и на световноизвестния поет Никола Вапцаров.